Ани Хоанг: По-по-по-бавно бързай с мен. Рано е за влюбване. Познаваш ме, но не съвсем, от едно целуване. Мога да мъркам във краката ти, но мога и да драскам по сърцето ти. Според настроението, сменям поведението. На един съм вярна. Как на кой?!? На себе си!
Ани Хоанг: Не свиквай със мене. Не е добре за тебе. Не искам въпроси от сорта за мен какво си. Не свиквай със мене. За връзки нямам време. Влечеш ме. Това е. За утре се не знае.
Люси: Полудявам, обожавам как под масата случайно ме докосваш със коляно, устните си как присвиваш, как от чашата отпиваш, а каймака на кафето от върха ти на нослето със езиче как обираш. После как във мен се гушваш и ми казваш, че ще слушаш, ако сладкото ти тяло с шоколад намажа цяло. И ето, аз влизам като танк дайте малко шум за Ани Хоанг
Ани Хоанг: И ще се ровиш в телефона ми, ще гадаеш кой през пет минути ми звъни, а за мен ще е забавно, че не осъзнаваш явно: на един съм вярна. как на кой?!? На себе си!
Ани Хоанг: Не свиквай със мене. Не е добре за тебе. Не искам въпроси от сорта за мен какво си. Не свиквай със мене. За връзки нямам време. Влечеш ме. Това е. За утре се не знае.
